СКЪСАНА ПРЕДНА КРЪСТОСАНА ВРЪЗКА НА КОЛЯННАТА СТАВА

Много коварно !
?

Защото стопаните се сещат, че може да има проблем едва след седмици от началото му. Най-често става при игри, резки движения, скачания от високо. Животното изквичава силно, проявява високостепенна куцота, която постепенно отшумява. Остава необременяемост на крайника в покой – кракът стои леко опрян в земята на върха на пръстите.

Травмира се предната кръстосана колянна връзка. Тя заедно със задната такава спомага за стабилизиране на колянната става при движения напред-назад на бедрената и подбедрени кости. Когато проблемът хронифицира се наблюдават тежки артрозни изменения, атрофия на бедрената мускулатура, увреждане на менискусите на ставата.

Когато своевременно се потърси лекарска помощ, диагнозата се поставя сравнитено лесно.

Използват се пробите за доказване на „предното теглене” и тибиалната компресия. Важно условие е изследванията да се извършват след приложение на седативни средства или/и миорелаксанти.

Използва се и рентгенолгичното изследване. Снима се ставата в латеромедиална проекция, задължително при ставен ъгъл от 135 градуса. Изчислява се „ъгъл алфа” между рамото от краниалната повърхност на пателата до върха на криста тибиа и рамото до върха на тибиалното плато, като този ъгъл нормално трябва да е около 110 градуса. Освен това се измерва и степента на изместване на тибиалното плато – нормалната дистанция от тибиалния гребен до краниалния ръб на пателата (при наложен шаблон) е 12 мм. При различните степени на разкъсване на краниалната ставна връзка ъгъл алфа и дистанцията намаляват своите стойности.

Консервативното лечение при СПКВ дава известни резултати, но при по-дребните породи и съответно се използва сравнително рядко. Най-надеждни са оперативните методи, които са вътреставни и извънставни.

От вътреставните методи най-често се прилага този с използването на присадка от фасциа лата. Най-важните моменти при този метод са : разрезът на фасцията, прекарването й през мастната възлавничка (осигурява изхранването); липсата на усукване на „лентата” и прекарването й под интерменискалната връзка; Майо-зашиването на ретинакулума и фасцията чрез смяна на посоките (постига се допълнителна стабилизация); зашиване на присадката за фабелата. Важен момент е обследването на менискусите за язви и наранявания от различен тип. Това особено важи за медиалния менискус, който се налага в такива случаи да се премахне!
Имайки предвид нормалната позиция на тибията е по-добре присадката да се прекара напречно през отвор на тибиалния гребен, като след това се пробие мастната възглавничка. Така се подобрява значително "КПД"-то на ъгъла на теглене на присадката....

От извънставните методи най-използвани са преместването на малкопищялната глава и застъпването на ретинакулума.

По-новите методи за България са: изместването на тибиалното плато чрез остетомията му (TPLO за израснали животни, DTPLP за млади животни)и изместване на тибиалния гребен ( ТТА).