НЕСРАСНАЛ АНКОНЕУС ПРИ МЛАДИ КУЧЕТА

Несрасналият processus anconeus e нерядко срещано състояние при млади (7-12 мес. възр.) кучета от едри породи, най-често НОК, което се проявява с упорита куцота и води в крайна сметка до артроза на лакътната става и трайното й обездвижване.

Става дума за костен израстък на лакътната кост, който участва във формирането на лакътната става. Израстъкът играе ключова роля за стабилността на ставата, нормално е с невкостена основа към лакътя, която обаче след 6-7мес. възраст започва трайно да сраства. Проблемът се проявява, когато се забави или напълно се наруши процесът на вкостяването.
http://www.snimka.bg/album.php?album_id=338679

В практиката най-честите случаи на несрастване на анконеусът се наблюдават при генетично обременени животни, съчетано с прекалено профилактиране на рахит чрез добавяне в храната на калций и вит. „А”. Това води до нарушаване на синхрона в израстването на радиуса и улната, което от своя страна се отразява на статичното напрежение върху анконеуса, допълнително подсилено от трицепсите и анконеусният мускул.

Много често стопаните идват със закъснение, понеже куцотата не е толкова силно изразена в началото. При рутинно палпиране не се установяват никакви аномалии и имайки предвид възрастовия диапазон обикновено се предполага наличието само на метаболитен или друг проблем свързан с режима на отглеждане. Говорим все пак за животни, които не са клубно контролирани за лакътна дисплазия.

Диагнозата се поставя бързо с рентгенова снимка на свит лакът. Пробата палпаторно се извършва чрез максимална флексия на ставата и бавна екстензия. Болката при напрежението на анконеусния мускул е показателна.

Консервативното лечение не дава резултати. Удачно е единствено хирургическото лечение : фиксиране на анконеуса с винт ( в началото); ексцизия на анконеуса. При нужда се извършва и остеотомия на улната.

Най-често се прилага ексцизията на анконеуса. Извършва се чрез латерален достъп до ставата и след срязване на m. anconeus. Последните ни наблюдения показват обаче, че медиалният достъп също е удачен, поради по малката изпъкналост на раменния дистален епикондил. След операцията се прави и обездвижваща превръзка на крайника в екстензия.

Съветвам стопаните на застрашените животни, да ги предпазят от проблема чрез контролно изследване за лакътна дисплазия. Правят се рентгенови снимки на лактите след 6-7 мес. възраст на кучето.

Д-р Живко Д. Желязков, д.в.м.